Наредба № 4 за проектната документация · практическо обяснение
Практика · Наредба № 4 за проектната документация · практическо обяснен…
Проектиране и документация

Наредба № 4 за проектната документация · практическо обяснение

Кой документ всъщност урежда съдържанието на инвестиционния проект, какви части трябва да съдържа, кой ги подписва и защо на практика чувате едновременно «Наредба № 3» и «Наредба № 4» за едно и също нещо.

Публикувано: · Обновено: · Четене: ~10 мин · Автор: екипът на Buildly

Всеки, който е подавал документи в община за разрешение за строеж, се е сблъсквал с изречение от типа «проектът не отговаря на изискванията на Наредба № 4». Проблемът е, че в разговорния език името често се обърква с «Наредба № 3», защото номерата на наредбите по Закона за устройство на територията (ЗУТ) са близки и се преномерират през годините. Резултатът е объркване точно когато е най-скъпо: на етап предаване на проекта, когато всеки пропуснат подпис или липсваща част означава връщане на цялата преписка.

Този материал изяснява кой документ за какво отговаря, какви фази и части трябва да съдържа един инвестиционен проект, кой има право да го подписва и кои са грешките, които най-често връщат преписката в общината. Целта е практическа: да знаете какво да проверите в проекта, преди да го подадете, а не да цитирате правилника.

Наредба № 3 или Наредба № 4 · кое как се казва

Двете наредби, които се бъркат най-често, уреждат различни неща и си заслужава да ги разделите веднъж завинаги:

Объркването идва оттам, че двете наредби са част от една и съща поредица подзаконови актове по ЗУТ и номерата им звучат близко в устна реч. На практика, когато търсите «какви части трябва да има проектът», търсите правилата по Наредба № 4. Когато търсите «как се съставя протокол за скрити работи», търсите Наредба № 3. В този материал фокусът е върху съдържанието на проектната документация, тоест върху материята на Наредба № 4, защото именно тя предизвиква най-много практически въпроси при подаване на документи.

Фазите на инвестиционния проект · идеен, технически, работен

Инвестиционният проект по Наредба № 4 не се изготвя наведнъж в пълен обем. Той преминава през три фази, като всяка следваща задълбочава детайла на предходната:

Фазите на инвестиционния проект · идеен, технически, работен
Фаза Цел Кога е задължителна
Идеен проектОбемно-устройствено решение, обща концепция, вписване в ПУППри сложни обекти или по избор на възложителя за съгласуване на концепцията
Технически проектДостатъчен за издаване на разрешение за строеж и за изпълнение на обектаМинимална фаза за повечето обекти · задължителна за одобряване
Работен проект (РД)Пълна детайлизация · детайли за изпълнение, спецификации, количествени сметкиЗадължителна за обекти първа и втора категория; препоръчителна за по-сложни частни обекти

За обикновена жилищна сграда на практика най-често се възлага технически проект, който служи едновременно за одобряване и за изпълнение, а работните детайли се доизясняват при нужда на строителната площадка. За по-големи и сложни обекти (административни сгради, производствени халета, инфраструктура) работният проект е задължителен и именно от него се извежда пълната количествено-стойностна сметка за търг или оферта.

Частите на проекта · кой ги изготвя

Наредба № 4 изброява частите, от които може да се състои инвестиционният проект, в зависимост от вида и сложността на обекта. Не всеки обект изисква всички части · малка пристройка няма нужда от част «Пожарна безопасност» в същия обем като производствена сграда, но принципът на разпределение е един и същ:

Всяка част се подписва от проектант с валидна проектантска правоспособност, а целият комплект се координира от главния проектант · обикновено архитектът, водещ обекта. Липсата на подпис от правоспособно лице по която и да е задължителна част е основание общината да върне цялата преписка, дори когато останалите части са напълно коректни.

Съгласуване и одобряване · какво проверява общината

Одобряването на инвестиционен проект минава през два различни по същество прегледа, които често се бъркат:

  1. Съгласуване от експлоатационните дружества · ВиК оператор, електроразпределително дружество, топлофикация (при наличие), пожарна безопасност. Всяко дружество проверява само своята част и дава становище или виза.
  2. Одобряване от главния архитект на общината · формален и съдържателен преглед на целия комплект: съответствие с одобрения ПУП, комплектност на частите според Наредба № 4, наличие на изискваните подписи и печати.

Практическият проблем е времето: докато техническата проверка на всяка отделна част отнема сравнително кратък срок, синхронизирането на становищата от няколко институции обикновено се проточва с седмици, особено при обекти с по-сложни присъединявания. Планирайте одобряването на проекта като отделен етап в графика на обекта, а не като формалност между проектиране и старт на строителството. Пропускането на този буфер е честа причина за забавяне на реалния старт спрямо предварителния линеен график.

Най-честите грешки в проектната документация

От опита с обекти в различен мащаб се повтарят едни и същи проблеми, независимо дали проектът е за къща или за по-голяма сграда:

Най-честите грешки в проектната документация
Грешка Последствие
Липсваща или просрочена проектантска правоспособност на едно от лицатаВръщане на цялата преписка, независимо от качеството на чертежите
Несъответствие между архитектурна и конструктивна част (различни коти, различни размери на отвори)Забавяне при съгласуване и риск от грешки при изпълнение
Пропусната задължителна част (напр. «Енергийна ефективност» при нов строеж)Отказ за одобряване до окомплектоване
Обяснителна записка без реални количества, годна само за текстово описаниеЗабавена или неточна количествена сметка при остойностяване
Стар образец на титулна страница или несъответстващ мащаб на чертежитеФормален отказ по административни причини

Голяма част от тези пропуски се хващат само при внимателна съпоставка между частите: сверете котите в архитектурната и конструктивната част ред по ред, проверете датите на валидност на всяка проектантска правоспособност и прегледайте дали всяка задължителна за обекта част присъства в комплекта, преди да подадете преписката. Този кратък списък не заменя проектанта, но пести седмици забавяне заради формален пропуск.

Често задавани въпроси

Наредба № 3 или Наредба № 4 урежда съдържанието на проекта?
Обхватът и съдържанието на инвестиционните проекти се уреждат от Наредба № 4. Наредба № 3 урежда съвсем друга материя: съставянето на актове и протоколи по време на строителството, включително Акт 12 и Акт 19. Двете имена често се бъркат в устна реч заради близките номера, но когато търсите «какви части трябва да има проектът», говорите за Наредба № 4.
Какви части трябва да съдържа един инвестиционен проект?
В зависимост от вида и сложността на обекта, проектът може да включва част «Архитектурна», «Конструктивна», «ВиК», «Електро», «ОВК», «Енергийна ефективност», «Пожарна безопасност», «ПБЗ» и «ПУСО». Не всеки обект изисква всички части · малка постройка обикновено се нуждае от по-малко части, отколкото производствена или обществена сграда. Всяка задължителна за конкретния обект част трябва да присъства, за да бъде проектът приет за окомплектован.
Каква е разликата между идеен, технически и работен проект?
Идейният проект дава обемно-устройствено решение и обща концепция, най-често за съгласуване на идеята. Техническият проект е достатъчен за издаване на разрешение за строеж и за изпълнение при повечето обекти. Работният проект добавя пълна детайлизация: изпълнителски детайли, спецификации и количествени сметки, и е задължителен за по-сложни обекти от първа и втора категория.
Кой има право да подписва частите на инвестиционния проект?
Всяка част се подписва от проектант с валидна проектантска правоспособност по съответната специалност · архитект за част «Архитектурна», инженер конструктор за част «Конструктивна» и така нататък. Целият комплект се координира от главния проектант, обикновено архитектът, водещ обекта. Правоспособността се удостоверява чрез съответната професионална камара (КАБ или КИИП според специалността).
Колко време отнема одобряването на проект от общината?
Формалната проверка от главния архитект обикновено е сравнително бърза, но реалният срок зависи от съгласуванията с експлоатационните дружества (ВиК, електроразпределение, пожарна безопасност), които се движат паралелно, но невинаги синхронно. На практика целият процес често отнема между няколко седмици и няколко месеца, в зависимост от сложността на обекта и натовареността на институциите. Планирайте го като отделен буфер в графика, а не като формалност.
Задължителна ли е част «Енергийна ефективност» за всеки проект?
Част «Енергийна ефективност» е задължителна за нови сгради и при основен ремонт, обхващащ ограждащите конструкции или инсталациите, съгласно действащите изисквания за енергийна ефективност на сгради. За малки пристройки или обекти извън обхвата на изискването тя може да отпадне, но това се преценява конкретно от проектанта според вида на обекта, а не по подразбиране.
Как проектната документация се свързва с количествената сметка?
Всяка част на проекта (архитектурна, конструктивна, инсталационни части) съдържа чертежи и обяснителна записка, от които се извеждат количествата за строително-монтажните работи. Работният проект е основният източник за пълна количествено-стойностна сметка, защото съдържа детайлите, нужни за точно изчисление. Технически проект без детайлизирани количества обикновено изисква допълнително изчисление на количествата преди остойностяване в КСС.
Какво се случва, ако проектът бъде върнат за корекция?
Общината връща преписката с конкретни забележки, а проектантът коригира само посочените несъответствия, след което документацията се подава повторно. Всяко връщане добавя реално забавяне към графика на обекта, защото повторното разглеждане минава отново през административен ред. Най-честите причини за връщане са изтекла правоспособност, липсваща задължителна част или несъответствие между архитектурна и конструктивна част.
Различава ли се обхватът на проекта за обществена поръчка спрямо частен обект?
Изискванията на Наредба № 4 важат и за двата случая, но при обществена поръчка възложителят обикновено изисква работен проект в пълен обем, тъй като той е основа за количествено-стойностната сметка по образец, приложена към документацията за поръчката. При частен обект възложителят може да се задоволи с технически проект, а детайлите да се изясняват на площадката. За контекст върху изискванията при обществени поръчки вижте Обществени поръчки за строителство.

Свързани материали