Всички актове в строителството · пълен списък + приложения
От Акт 2 за откриване на строителна площадка до Акт 16 за въвеждане в експлоатация · какво е всеки акт по Наредба № 3 от 2003 г., кой го подписва, кога се съставя и къде най-често се бърка с друг.
Правна основа · Наредба № 3 от 2003 г.
Всички актове и протоколи, съставяни на строителна площадка в България, произтичат от два акта: Закона за устройство на територията (ЗУТ) и подзаконовия нормативен акт, който урежда детайлите · Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, издадена от МРРБ. Наредбата въвежда единна номерация и стандартни образци, така че на обект в Бургас и обект в Русе да се използва един и същ формуляр за едно и също събитие.
Логиката на номерацията следва хронологията на строителния процес: започва се с откриване на площадката (Акт 2, Акт 3), минава се през приемане на терена, земната основа, конструкцията по етапи и скритите работи, както и през евентуално спиране и подновяване на дейностите (Акт 5, 6, 7, 10, 11, 12), стига се до завършване на конструкцията (Акт 14), готовност за въвеждане в експлоатация (Акт 15, Акт 16) и успоредно с целия процес тече отделен акт за приемане на извършените количества СМР за плащане (Акт 19), който не е част от номерацията на Наредба № 3, а произтича от договора между възложител и изпълнител.
Този материал е пълният списък и работи като карта · за всеки акт, за който Buildly има отделен задълбочен наръчник с образец за попълване, ще намерите връзка към него. Тук получавате бърз, точен отговор: какво е този акт, кога се съставя и кой го подписва.
Пълен списък на актовете · таблица с приложения
Таблицата обхваща актовете, които реално се срещат в практиката на частно и обществено строителство в България. Наредба № 3 съдържа и допълнителни, по-рядко използвани образци (например за преустройства без промяна на конструкцията), но изброените по-долу покриват над 90% от документооборота на типичен обект.
| Акт / протокол | Какво констатира | Кога се съставя |
|---|---|---|
| Акт 2 | Откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво | Преди първа копка |
| Акт 3 | Констативен акт за установяване съответствието на строежа с одобрените строителни книжа | След определяне на строителна линия и ниво, преди изкопни работи |
| Акт 5 | Уточняване и съгласуване на строителния терен с одобрения инвестиционен проект (геодезически репери) | Преди изкопни работи |
| Акт 6 | Приемане на земната основа и действителните коти на извършените изкопни работи | След изкопни работи, преди фундаменти |
| Акт 7 | Приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция | След всеки етап от носещата конструкция |
| Акт 10 | Установяване състоянието на строежа при спиране на строителството | При спиране на строителни дейности по обекта |
| Акт 11 | Установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството | Преди подновяване на работата след спиране по Акт 10 |
| Акт 12 | Установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване (скрити работи) | Преди да бъде закрита от следваща работа всяка скрита позиция |
| Акт 14 | Приемане на конструкцията · завършена носеща конструкция «в груб вид» | След завършена конструкция, преди довършителни |
| Акт 15 | Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа | След завършване на всички СМР по обекта |
| Акт 16 | Протокол за установяване на годността за ползване · разрешение за ползване / удостоверение за въвеждане в експлоатация | След Акт 15 и одобрение от ДНСК или общината |
| Акт 19 | Приемане на изпълнените количества СМР между възложител и изпълнител за целите на плащане (извън номерацията на Наредба № 3) | Периодично по договор · междинно или окончателно |
Фаза «откриване» · Акт 2 и Акт 3
Акт 2 е първият документ по хронологията на строежа. С него се констатира откриването на строителната площадка и се определя строителната линия и ниво · с други думи, точното място на сградата спрямо регулационните линии на парцела и коталната височина спрямо съседния терен. Подписва се от възложителя, изпълнителя, лицето, упражняващо строителен надзор (или техническия ръководител при строежи от по-ниска категория, където надзор не е задължителен), и представител на общинската администрация, когато случаят го изисква. Без съставен и заверен Акт 2 строежът формално не е започнал · всяка изкопна дейност преди него е нарушение на ЗУТ.
Акт 3 е констативен акт, с който се установява съответствието на строежа с вече издадените строителни книжа (одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж), непосредствено след определянето на строителна линия и ниво по Акт 2 и преди началото на изкопните работи. Той е кратка, но задължителна проверка, че строежът тръгва по одобрената документация, а не че дублира функцията на Акт 2.
И двата акта се съставят еднократно в началото на строежа. Загубата на който и да е от тях по-късно създава проблем при въвеждане в експлоатация, защото ДНСК и общините изискват пълна хронология на актовете от строителното досие.
Фаза «междинни проверки» · Акт 5, 6, 7, 10, 11, 12
Тази група обединява актовете за приемане на терена, земната основа, конструкцията по етапи и скритите работи · дейности, които физически изчезват от поглед след следващата стъпка (заровен изкоп, зазидана инсталация, покрит с мазилка кофраж), както и актовете, съпътстващи спиране и подновяване на строителните дейности. Целта им е една: да остане документ, доказващ какво точно е изпълнено (или в какво състояние е строежът), преди то да стане невидимо или да бъде прекъснато.
- Акт 5 · уточняване и съгласуване на строителния терен с одобрения инвестиционен проект. Установяват се геодезическите репери и съответствието на терена с проекта, преди да започнат изкопните работи.
- Акт 6 · приемане на земната основа и действителните коти на извършените изкопни работи. Проверява се дълбочината и геометрията на изкопа спрямо проекта, вида на почвата и достигнатите коти преди полагане на фундаменти.
- Акт 7 · приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция. Съставя се след всеки етап от носещата конструкция (основи, етажна плоча, покривна конструкция) и е моментът, в който конструктивният инженер потвърждава, че изпълненото съответства на проекта.
- Акт 10 · установяване състоянието на строежа при спиране на строителството. Документира точното състояние на обекта в момента, в който изпълнението спира (по решение на възложителя, липса на финансиране или друга причина), и спира да тече договорният срок.
- Акт 11 · установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството. Съставя се преди подновяване на работата след спиране по Акт 10 и фиксира какво е било изпълнено към момента на прекъсването.
- Акт 12 · установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване. Обобщаващ акт за скритите работи · потвърждава, че всички позиции, които ще бъдат закрити от следваща дейност (армировка преди бетониране, ВиК и ел. инсталации преди зазиждане), са проверени и приети, преди да започнат довършителните работи.
Пропускането на който и да е междинен акт от тази група е сериозен риск: ако възникне спор или дефект по-късно (пропукване, течове, слягане), липсата на документ прави невъзможно доказването какво точно е било изпълнено под повърхността или в какво състояние е бил обектът при спиране. За задълбочен наръчник с образец вижте как се попълва Акт 12.
Фаза «завършване» · Акт 14, 15, 16 и Акт 19
Акт 14 е границата между «сива» и «завършена в грубо» сграда · с него се приема, че носещата конструкция, включително покривната, е физически завършена по проект. От този момент нататък дейностите по обекта вече не засягат носещата конструкция, а преминават към зидария, инсталации в завършен вид и довършителни работи. Повече в отделния наръчник какво е Акт 14.
Акт 15 е констативният акт, с който комисия от участниците в строителството (възложител, строител, проектанти по всички части, лицето, упражняващо строителен надзор) установява, че строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти и е годен за оценка на съответствието. Той е предпоследната стъпка преди легалното ползване на сградата.
Акт 16 е протоколът за установяване на годността за ползване на строежа, въз основа на който ДНСК или главният архитект на общината издава разрешението за ползване (за по-високите категории строежи) или удостоверението за въвеждане в експлоатация (за по-ниските категории), след проверка на цялата документация, включително Акт 15. Едва след Акт 16 сградата може легално да се използва, продава като завършен обект или да се впише в имотния регистър като жилищна/търговска площ. Повече в Акт 15 и Акт 16 обяснени.
Акт 19 върви по отделна логика от номерацията на Наредба № 3 · той не е част от процедурата по въвеждане в експлоатация, а е договорен документ между възложител и изпълнител за приемане на изпълнените количества СМР с цел плащане. Съставя се периодично (месечно, при достигане на етап или еднократно като окончателен акт) въз основа на количествата от КСС и одобрените в актовете за скрити работи позиции. Подробно в как се попълва Акт 19 и в сравнението Акт 12 срещу Акт 19.
Чести грешки при воденето на актовете
Практиката в България показва едни и същи пропуски, независимо от размера на обекта. Три от тях се повтарят най-често и всеки от тях създава реален риск при спор или проверка:
- Липсваща хронология. Актовете се съставят със задна дата или изобщо не се съставят навреме, защото «нямало кой да дойде на обекта в деня, в който е трябвало». Резултатът е досие с дупки, което ДНСК връща при кандидатстване за Акт 16.
- Грешен подпис. Всеки акт изисква конкретен кръг участници · например Акт 7 за приемане на конструкцията без подпис на конструктивния инженер е формално невалиден, дори физически изпълнението да е станало правилно. Смесването на «кой трябва да подпише какво» е чест източник на забавяне.
- Смесване на Акт 12 с Акт 19. Двата се бъркат постоянно, защото звучат близко в разговора на обекта, но имат различна цел: Акт 12 е технически акт за приемане на скритите строителни работи, Акт 19 е финансов документ за плащане на изпълнени количества. Един обект може да има по няколко Акт 19, но обичайно само един Акт 12.
Общото решение на всички тези проблеми е едно и също: воденето на актовете да е част от графика на обекта, а не отделна хартиена процедура «някъде отстрани». Когато участниците, датите и позициите вече са въведени в графика, попълването на всеки акт отнема минути вместо часове.