Преки и непреки разходи в СМР · разлика и практика
Какво точно влиза в преките и какво в непреките разходи на една строителна калкулация, какви проценти се залагат в българската практика за 2026 г. и как двете групи се редят в готова КСС.
Всяка калкулация на строително-монтажни работи (СМР) в България се дели на два основни блока: разходи, които може да свържете директно с конкретна позиция от количествено-стойностната сметка (КСС), и разходи, които обслужват целия обект, без да принадлежат на нито един ред. Първите се наричат преки, вторите · непреки. Разграничението не е счетоводна тънкост · то определя дали офертата ви покрива реалните разходи на фирмата, или само материала и труда на самите позиции. Изпълнител, който сбърка тази граница, обикновено губи пари на обекта, без да разбира защо · защото административните и обектовите разходи никога не са били заложени никъде.
Преки срещу непреки разходи · основната разлика
Преките разходи (наричани още «пряка себестойност» или «директни разходи») са всичко, което може да се проследи до конкретна позиция от КСС: количеството тухла за конкретна зидария, часовете на зидаря, който я издига, машиносмяната на бетонпомпата за конкретен фундамент. Ако премахнете тази позиция от сметката, преките ѝ разходи изчезват заедно с нея.
Непреките разходи не изчезват при премахване на една позиция · те съществуват, защото обектът съществува. Наем на строителна ограда, електричество за бунгало на строителния надзор, заплата на технически ръководител, който обикаля няколко обекта, банкова гаранция за добро изпълнение, режийни разходи на централния офис. Тези пера се разпределят между всички позиции на КСС пропорционално, най-често като процент върху сумата на преките разходи.
Разликата има и практическо значение при спор: ако възложител оспорва количество в Акт 19, спорът е за пряк разход и се решава с обиколка и преизмерване. Ако оспорва защо офертата е с 12% по-скъпа от «сухата» сметка по количества, спорът е за непреки разходи и печалба · рядко се решава с рулетка, а с договорка.
Какво влиза в преките разходи
Преките разходи на една позиция от КСС традиционно се делят на три компонента, всеки от които има собствена разходна норма:
- Труд · часове по норма × ставка на работник (майстор, помощник) според квалификацията и региона.
- Материали · количество материал за единица работа × доставна цена, плюс фира за технологични загуби (рязане, чупене, разлив).
- Механизация · часове машиносмяна × часова цена на машината · кран, багер, бетонпомпа, компресор, скеле под наем.
Сборът от трите компонента за една позиция е нейната пряка единична цена. Умножена по количеството от КСС, тя дава преката стойност на позицията. Сумата от преките стойности на всички позиции е общата пряка себестойност на обекта · базата, върху която се начисляват всички останали пера.
Важно е преките разходи да не се обременяват с нищо друго на този етап. Транспорт до обекта на самия екип, консумативи за офиса, застраховка на фирмата · те не принадлежат тук, дори когато интуитивно изглеждат «свързани» с изпълнението. Смесването на пряк и непряк разход в една клетка е една от най-честите причини калкулацията да не се възпроизвежда при проверка.
Какво влиза в непреките разходи
Непреките разходи в българската строителна практика обичайно се разделят на две подгрупи, макар в много КСС да се показват като едно перо:
- Обектови непреки разходи · разходи, свързани конкретно с този обект, но не с отделна позиция: временно строителство (ограда, бунгало, временно ел. захранване и вода), техническо ръководство на обекта, охрана, извозване на отпадъци, застраховка на строежа, банкова гаранция за добро изпълнение при обществени поръчки.
- Административни (общофирмени) непреки разходи · режийни разходи на централния офис: наем, счетоводство, заплати на административния персонал, амортизация на офис техника, реклама. Разпределят се пропорционално между всички обекти на фирмата за периода.
В повечето калкулационни модели двете подгрупи се сливат в едно перо «непреки разходи», начислявано като процент върху преката себестойност. За обществени поръчки някои възложители изискват изричното им разделяне в отделни редове на образеца · тогава подгрупите се показват поотделно.
Типични проценти в българската практика
Няма нормативно фиксиран процент за непреки разходи и печалба в частния сектор · всяка фирма калкулира според собствената си структура на разходите. За обществени поръчки, при които участва Стройексперт-СЕК като референтна база, се използват ориентировъчни диапазони, широко приети от възложители, съдебни експерти и одитори. Таблицата по-долу обобщава типичните проценти, наблюдавани в практиката към 2026 г.
| Перо | Начислява се върху | Типичен диапазон |
|---|---|---|
| Непреки разходи (обектови + административни) | пряка себестойност | около 8-15% |
| Печалба на изпълнителя | пряка себестойност + непреки | около 5-15% |
| Резерв за непредвидени работи | пряка себестойност | около 3-15% (по тип обект) |
| Фира на материалите | количество материал | около 2-15% (по вид материал) |
| Банкова гаранция за добро изпълнение (ОП) | стойност на договора | обикновено около 3-5% |
Диапазоните са ориентировъчни и зависят от типа обект, региона, конкуренцията в конкретната поръчка и договорните условия с възложителя. Малка фирма с нисък административен разход може да калкулира непреки разходи от порядъка на 8%, докато фирма с голям офис, обслужващ множество обекти едновременно, често стига до горната граница от около 15%.
Как се калкулират в реална КСС
Изчисляването на непреките разходи става по прост принцип: избран процент се прилага върху сумата на преките разходи на обекта, а не върху отделна позиция. Практическата последователност изглежда така:
- Сумирайте преките разходи (труд + материали + механизация) на всички позиции от КСС · получавате пряка себестойност.
- Приложете избрания процент непреки разходи (средно около 8-15%) върху преката себестойност · получавате пълна себестойност.
- Добавете печалба (средно около 5-15%) върху пълната себестойност · получавате предложена цена без ДДС.
- Отделно, като допълнителен ред или в резервен фонд, заложете резерв за непредвидени работи според типа обект.
- Начислете ДДС (20%) върху крайната сума, за да получите стойността с ДДС, която влиза в офертата.
При тази последователност непреките разходи и печалбата се разпределят пропорционално обратно към всяка позиция, ако е нужно позицията да носи «пълна» единична цена (например при обществена поръчка, където образецът изисква обща крайна единична цена на ред). Тогава процентът се умножава директно в единичната цена на всяка позиция, вместо да стои като отделен ред в края на сметката · резултатът е математически идентичен, различен е само форматът на представяне.
Грешка, която се среща често: непреките разходи се начисляват върху сума, която вече включва печалба, или обратно · печалбата се смята върху сума без непреки разходи. Резултатът рядко е драматичен (обикновено разлика от порядъка на 1-2 процентни пункта в крайната цена), но при по-голям обект тази разлика може да покрие или да изяде реалната печалба на фирмата за целия договор.
Чести грешки при разпределението
Три грешки се повтарят системно в практиката, независимо дали КСС се прави в Excel или на ръка:
- Скрит непряк разход, записан като пряк · транспорт на екипа до обекта, разтоварване на материал на площадката, консумативи за общи нужди (ръкавици, каски) понякога влизат погрешно в единичната цена на конкретна позиция. Резултатът е изкуствено завишена цена на тази позиция и подценени непреки разходи на цялата сметка.
- Липсваща банкова гаранция при обществени поръчки · при участие в обществена поръчка с изискване за гаранция за добро изпълнение, разходът за нейното учредяване (обикновено около 3-5% от стойността на договора) трябва да е калкулиран някъде в непреките разходи или в печалбата. Пропускането ѝ прави офертата привидно по-конкурентна, но реално губеща.
- Остарял процент, пренесен без преразглеждане · процент непреки разходи, калкулиран преди няколко години при друга структура на фирмата (по-малко персонал, по-нисък наем на офис), се копира механично в нова оферта. Административните разходи на строителните фирми в България растат стабилно всяка година · процентът трябва да се преразглежда поне веднъж годишно, а идеално · при всеки по-голям обект.
За контекст върху реални пазарни цени по позиции, с които да сверите собствената си калкулация, вижте СМР цени. За пълния процес на изготвяне на КСС от начало до край · как се прави КСС стъпка по стъпка.